В една коледна песен се пее за малка мома, която се похвалила, че е по-хубава от слънцето. И когато то ѝ предложило да се състезават, тя се нагиздила с всичко лепо, всичко лепо копринено, още по-лепо сандалено. И победила по хубост и слънцето, и месеца.
Днес, когато започват Коледните празници, в ПГЕХТ „Проф. Асен Златаров“ отново спазихме традицията и училището ни заблестя с красотата на девойки и младежи, облечени в традиционни български облекла. Толкова красиви, че надгряха слънцето, толкова гласовити, че надпяха славея, толкова пъргави, че надиграха самодивите.
Посрещнахме полазници – все добри хора с добри очи. Те влязоха с думите „Славите ли Млада Бога? и благословиха всички. А ние ги дарихме според обичая. Момите гадаха за бъдещия си жених, а коледарите избраха водача си.
Но най-хубавата част от празника бяха кръшните хора, на които се хванаха всички – ученици и учители. И в единството ни възтържествува и пребъдва българщината! И оная светла вяра, че заедно можем повече, че докато звучи българска реч и се вият сакралните пръстени на хората, силата на българския дух ще ражда нови идеи, ще постига нови успехи, ще ни води към благоденствие, към успехи и нови постижения.
Малката мома от песента надгряла слънцето, а ние днес, на Игнажден, го посрещнахме с нова енергия, с много радост и светли надежди.
Благословени празници !
