Уважаеми, ученици, учители и служители !
Свят, в който човек отлично знае къде е, често знае къде ще бъде, но рядко се сеща от къде е.
Точно в това време, за да не загубим себе си, трябва да си спомняме кои сме. Не от сантиментални подбуди, или комплекси. И ако националната принадлежност е свързана повече с езика, подражанието, деленето на свои и чужди, с почитането на герои, то мястото където човек живее, където е роден и където учи е в най-буквалният смисъл на думата част от живота му.
Това, което никога не се забравя са училището, приятелите, гледката от прозореца на класната стая, отговора на въпроса къде и защо и учиш. Училището формира в такава степен личността, че не е необходимо да го припомняне, не е необходимо да го изтъкване. Училището ни живее в нас и чрез нас. То е в думите ни, в делата ни, в лицата ни, в спомените от училище, в албума на класа. Да не помниш училището си или да го забравиш, означава да загубиш част от себе си. Да не помниш къде си учил, означава да се откажеш от част от живота си. Училището ни е на петдесет години. Днес няма да спорим дали това е много или малко, но сигурно е, че НЕ това определя значимостта на училището ни. Едно училище, това не са сградите, площадките, класните стаи … Едно училище са хората.
Значимост на нашето училище идва от това, че това е част от живота, мирогледа, спомените, плановете на тези които са учили и работили тук, тези, които учат и работят и тези, които ще учат и работят тук. От поколение на поколение се предава и ще се предава онзи непримирим дух и неудовлетвореност и онзи вечен стремеж към новото, различното и нестандартното. Дух, вграден в темелите, дух заложен от патрона Проф.Асен Златаров, завещан от първите – създателите и основателите на училището и продължен от настоящите учители, служители и ученици – това е училището със упорит, непокорен и несломим дух. Обичаме училището си, не само защото е наше, а защото е част от нас. Защото обичаме родителите си и защото обичаме децата си.
Днес е празник. Днес не е време да се сетим, че обичаме училището си, както не се сещаме, че обичаме децата си само на рождените им дни. Днес не е повод за равносметка. Тя трябва да се прави по често от веднъж в година. Днес не е денят да си припомняме, защото изобщо не бива да забравяме. Днес е денят да мечтаем… И още, от този ден, трябва да се вижда, къде желанията ни и действителността се пресичат. Днес не е просто денят, който отбелязва петдесет годишнината на ПГЕХТ “Проф. Асен Златаров“. Днес е нашият ден.
Честит празник !
Горд съм , че съм Ваш директор.
Калин Йончев