Днес дворът на ПГЕХТ “Проф. Асен Златаров” в Плевен беше облян не само от майския дъжд, но и от вълнението, което се лееше като река от всяко сърце. Под сивото небе, пъстро облечени, с искрящи очи и развълнувани усмивки, абитуриентите от Випуск 2025 направиха своята последна крачка като ученици.
Дъждът, който ръмеше тихо над училището, не успя да заглуши празничната програма, пълна с музика, аплодисменти и трепет. Напротив — сякаш самото небе плачеше от радост и гордост, изпращайки тези млади хора към новите им пътища. Всяка капка беше благословия. Защото не е ли дъждът онзи знак от съдбата, че “ще им върви като по вода”?
Сълзи имаше и в очите на учители, и на родители, и на самите зрелостници. Но не бяха от тъга. Бяха от благодарност – за годините, за спомените, за приятелствата и уроците, които няма да се срещнат в никой учебник. Бяха от надежда – за всичко, което предстои.
Скъпи абитуриенти от Випуск 2025, вървете смело напред! Нека животът ви посрещне с открити обятия, нека пътищата ви бъдат осветени с мечти, а сърцата – винаги верни на това, което обичате. И не забравяйте – всеки дъжд носи живот. Нека и вашият живот бъде изпълнен с движение, растеж и сбъднати мечти.
На добър час!
